Гората - Страница 9

К оглавлению

9

Тя само го гледа.

— Е, мътните да ме вземат. Ще видя какво мога да направя.

ТРЕТА ГЛАВА

— Казвам ви — повтарям аз, — това е Джил Перес.

— Момчето, което е загинало заедно със сестра ви преди двайсет години.

— Очевидно не е загинал — отвръщам. Не мисля, че ми вярват.

— Може да му е брат — намесва се Йорк.

— С пръстенчето на сестра ми?

Идва ред на Дилън:

— То не е нещо изключително. Преди двайсет години такива се срещаха под път и над път. И моята сестра имаше подобен. Подариха й го за шестнадесетия рожден ден, ако не се лъжа. Пръстенът на сестра ви беше ли гравиран?

— Не.

— Значи не можем да бъдем сигурни.

Разменяме по още няколко думи, но всъщност няма много за казване. Не зная какво да мисля. Те казват, че ще поддържат връзка. Ще търсят близки на Джил Перес, за да получат сигурна идентификация. Не знам какво да сторя. Смаян съм, вцепенен и напълно объркан.

Пейджърът и мобилният ми телефон са нажежени. Вече закъснявам за среща с екипа на защитата по най-голямото дело в цялата ми кариера. Двама заможни тенисисти от университетския отбор, жители на шикозното предградие Шорт хилз, са обвинени в изнасилване на шестнайсетгодишна афроамериканка от Ървингтън на име — от името полза никаква — Шамик Джонсън. Процесът вече върви. Спрян е поради процесуални причини и аз възнамерявам да сключа сделка относно размера на присъдата със защитата, преди да започнем цялата работа отначало.

Ченгетата ме откарват до службата в Нюарк. Знам, че колегите от противната страна ще приемат закъснението ми за преднамерено, обаче няма как да поправя стореното. Когато влизам в кабинета си, двамата основни защитници са вече там.

Единият, Морт Пъбън, става на крака и започва да крещи:

— Кучи син такъв! Знаеш ли колко е часът? А!

— Морт, да не си отслабнал?

— Не се ебавай с мен.

— Чакай, чакай. Друго е станало. Порасъл си, нали? Станал си по-висок. Като истинско момченце.

— Върви на майната си, Коуп! Висим тук цял час!

Другият адвокат, Флеър Хикъри, остава неподвижен в креслото, изпружил крака, самата безучастност. Именно той ме интересува. Морт е противен и креслив фукльо. Флеър е адвокатът, от когото се страхувам. Той няма нищо общо с онова, което повечето хора мислят за него. Преди всичко Флеър — кълне се, че това е истинското му име, но аз храня известни съмнения по въпроса — е гей. Е, добре, голяма работа. Много други адвокати са хомосексуални, но Флеър е хомосексуален хомосексуалист.

Той никога не прави опит да прикрие тази своя особеност в съдебната зала. Напротив, подчертава я.

Сега оставя Морт да повилнее още някоя и друга минута. През това време сплита пръсти и се любува на маникюра си. Гледката видимо го задоволява. Сетне вдига ръка и го прекъсва с грациозно движение на китката.

— Достатъчно — заявява той.

Костюмът му е лилав на цвят. А може би патладжанено морав. Или нещо още по-смахнато. Не ме бива с цветовете. Ризата е в същия тон. Както и вратовръзката. Леко подалата се от горния джоб на сакото кърпичка — и тя. Такива са и — мили Боже! — обувките му. Флеър забелязва, че изучавам облеклото му.

— Харесва ли ти? — интересува се той.

— Напомня ми за Барни Джойнс от „Селяндурите“.

Той смръщва вежди.

— Барни Джойнс, „Селяндурите“ — повтаря с нацупени устни. — Няма ли да ме сравниш с някой още по-изтъркан естраден персонаж?

— Всъщност мислех си за онова оранжево същество от „Телетъбис“, но не мога да си спомня името му.

— Тинки-Уинки. Но и това е изтъркано. — Скръства ръце с въздишка. — Е, след като сме се събрали всички в този очевадно хетеросексуално подреден кабинет, дай да пуснем нашите клиенти по живо, по здраво, та да продължим и ние да си гледаме работата.

Втренчвам поглед в очите му.

— Те са го сторили, Флеър.

Той няма намерение да отрича.

— Наистина ли ще изправиш тази побъркана проституираща стриптийзьорка пред съдебното жури?

Понечвам да защитя момичето, но той вече е запознат с фактическата обстановка.

— Да.

Флеър прави опит да сдържи усмивката си.

— Ще я направя на пух и прах — обещава той.

Замълчавам.

Като нищо ще я направи. Няма съмнение по въпроса. Това му е номерът. Може да върти и суче, както си ще, а накрая всички го харесват. Виждал съм го с очите си. Нормално е да се допусне, че поне част от членовете на журито са хомофоби, които ще го ненавиждат или ще се страхуват от него. Нищо подобно. На жените обикновено им се иска да отидат на пазар с него и му разкажат за недостатъците на своите съпрузи. Мъжете го намират така безопасен, че през ум не им минава възможността да ги манипулира.

Готвя се за решителна схватка.

— Какво предлагате? — питам аз. Флеър се усмихва.

— Изнервен си, нали?

— Просто се мъча да отърва една жертва на изнасилване от вашите издевателства.

— От моя страна? — Той полага длан върху гърдите си. — Обиден съм.

Не откъсвам безизразен поглед от него. В това време вратата се отваря. Влиза Лорън Мюз, главният ми следовател. Тя е на моя възраст, към средата на трийсетте, и е разследвала убийства още при предшественика ми Ед Стейнбърг.

Лорън сяда, без да обели дума или да направи някакъв жест.

Обръщам се към Флеър:

— Та какво предлагаш?

— За аперитив — започва противникът — искам госпожица Шамик Джонсън да се извини заради това, че е опетнила репутацията на две прекрасни, почтени момчета.

Отправям му остър поглед.

— Но в крайна сметка, ще приемем и само оттегляне на всички обвинения.

— Сънувай нататък.

— Коуп, Коуп, Коуп. — Флеър клати глава и цъка с език.

9